Католическа Църква

ПАПА ФРАНЦИСК В ОБРЪЩЕНИЕТО СИ В МОЛИТВАТА „АНГЕЛ ГОСПОДЕН“: ОЧАКВА НИ МИЛОСЪРДНА И НЕЖНА ЛЮБОВ

Дори и да сме толкова наивни да си помислим, че можем да се справим без Бог и да оставаме дистанцирани от Него, любовта Му ни очаква, когато сме готови да се върнем към нея.
 

 

Папа Франциск постави този акцент в обръщението си по време на молитвата „Ангел Господен“, произнесено на 6 март 2016 г. на площад „Св. Петър“, в което изложи мислите си върху Притчата за блудния син от Евангелието на Лука и посочи, че бащинската фигура от притчата е образ на Божието сърце.

 

В очакване на завръщането
 

„Той е милостив Отец, Който ни обича в Исус извън всяка мяра, Който винаги очаква нашето обръщане, макар и да грешим. Очаква нашето завръщане, дори когато се отвръщаме от Него и си мислим, че можем да се справим сами“, каза папата.
 

„Независимо какво се случва, Той винаги е готов да отвори своите обятия. Както бащата от Евангелието, Бог продължава да се отнася към нас като към Свои деца, дори когато сме загубени, и идва да ни посрещне с нежност, когато се завръщаме при Него“.
 

Грешките, които вършим, дори и големи, не могат да оставят сянка на съмнение върху Неговата любов.
 

 

Започвайки отначало
 

Чрез тайнството на помирението ние винаги можем да започнем отначало“, напомни Франциск, и допълни: „Той ни приветства, оказва ни достойнството да бъдем Негови деца и ни казва: „Вървете! Бъдете в мир! Станете и вървете напред!“
 

 

Папата отбеляза, че милостивият отец от притчата ни кара да разберем същинския смисъл на думите  „многомилостив към всички“ и „да повярваш без никакво основание за надежда“.
 

 

„Бог действа по този начин вътре в нас“, посочи Франциск. „Той ни е дал свобода, включително и да грешим, защото още с нашето сътворение Той ни е дал дара на свободата. От нас зависи дали ще я използваме за добро. Този дар на свободата, който ни дава Бог, винаги ме е изумявал.“
 

 

 

Пазейки в сърцето
 

Раздялата със сина му е била само физическа, отбеляза папата, и посочи, че бащата винаги пази сина в сърцето си и е очаквал с увереност неговото завръщане, дори взирайки се в пътя да го види.
 

„Това означава, че бащата всеки ден се е качвал на покрива, за да види дали сина му не си идва“, каза Франциск.
 

Въпреки че синът е направил големи грешки, бащата все пак го приветства, затичва се към него, прегръща го и го целува.
 

Отговаряйки на другия син, който не е съгрешил и е останал заедно с баща си, но който отказва топлия прием на своя брат, оказан от баща му, бащата му казва да не приема това лично, а да приеме своя брат с радост.
 

 

Чувството за праведност идва от дявола
 

„Това ме кара да се замисля за нещо“, каза папата. „Когато хората чувстват, че са грешни, те си мислят, че са нищо както съм чувал много хора да казват: „Аз съм истински нещастник“.
 

Точно това е моментът, когато човек трябва да се върне при Отца.
 

Но дори когато хората се чувстват праведни и си казват „винаги съм вършил правилните неща …“, Отец идва да потърси и тях, защото това усещане за праведност е зло: това е горделивост, която идва от дявола.
 

 

Време за завръщане
 

Папата припомни на вярващите, събрани на площада, как нашия небесен Отец очаква тези, които приемат себе си за грешници, но и търси тези, които се мислят за „праведници“.
„Такъв е нашият Отец“, каза папата.
 

По време на Великия пост папа Франциск напомни, че сме призвани да усилим нашето вътрешно пътешествие и отправи молитва уроците от притчата да се превърнат в част от нашия живот.
 

 

Източник: www.zenit.org