Католическа Църква

ПАПА ФРАНЦИСК ПРИ ЗАКРИВАНЕТО НА ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА НА МИЛОСЪРДИЕТО: „АКО ДАДЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА БОГ … ТОЙ Е ГОТОВ ДА ОБНОВИ ЖИВОТА ВИ“

При закриването на Юбилейната света година на милосърдието, папа Франциск посочи, че макар Светата врата да е затворена, сърцето на Христос остава винаги открито.


 

„Когато дадем възможност на Бог, Той ще ни запомни. Той е готов напълно и завинаги да заличи нашите грехове, защото Неговата памет – за разлика от нашата – не помни стореното зло и нe търси сметката за изпитаните несправедливости“.
 

 

Това беше един от акцентите в проповедта на папа Франциск при закриване на Юбилейната Година на милосърдието, проведена от 8 декември 2015 до 20 ноември 2016 г. Папата изнесе тази проповед на празника Христос Цар и напомни на вярващите, че Божията милост ни очаква винаги, дори когато юбилейните Свети врати са затворени.
 

 

„Бог не помни греха, а само нас, всеки един от нас, които сме Негови обични чеда. И Той вярва, че винаги можем да започнем отначало, да ни въздигне“.
 

 

Като посочи, че на този ден се отбелязва Празника на Нашия Господ Исус Христос, Цар на вселената, папата насърчи вярващите да възвестяват Неговата победа и с радост да споделят величието на това, че нашият Цар е Исус: Неговото царство на любовта превръща греха в благодат, смъртта във възкресение, страхът в доверие.
 

 

Той е Цар не само на вселената, а и на живота
 

„Няма никакъв смисъл само да вярваме, че Исус е Цар на вселената, а да не Го  допускаме да бъде Господар на нашия живот: всичко ще бъде напразно, ако не приемем Исус лично и не приемем също Неговия начин на царуване.“
 

 

След това папата продължи като се спря на трите образа от евангелското четене, които се явяват заедно с Исус: народът, който гледа; хората, които стоят до Кръста, и престъпникът, разпнат до Исус.

 

 

Кой от тези тримата  ....


 

Като се спря първо на народа, който „стоеше и гледаше“, без да се доближава (Лук. 23:35), Франциск посочи: „Като се имат предвид обстоятелствата в нашия живот и нашите неизпълнени очаквания, ние също може да се изкушим да останем далеч от царството на Исус, да не приемем Неговата смирена любов, която ни обърква и смущава.“
 

 

Но дори понякога да се изкушаваме да останем дистанцирани, Франциск допълни, „Хората, които са осветени, които приемат Исус за свои Цар, са призвани да следват Неговия път на осезаема любов. Те са призвани да се запитат, всеки един и всеки ден: „Какво иска любовта от мен, къде ме кара да отида? Какъв отговор давам на Исус с моя живот?“
 

 

След това се обърна към втората група, която включва различни хора, началниците, войниците и злодейци, които се подиграват на Исус и му казват: „нека спаси и Себе Си“. Франциск посочи, че като казват „Нека спаси и Себе си, те се поддават на страшно изкушение, опитвайки се да изкушат Исус, както прави дявола в началото на Евангелието“. (срв. Лука 4: 1-13).
 

 

„Това изкушение“, каза папата „е нападение над любовта: да „спаси Себе Си“, не другите, а себе си. Но Той остава верен на любовта, прощава, изтърпява това изпитание следвайки волята на Отца, уверен, че любовта ще донесе плод“.
 

 

Колко пъти ....

 

За да получим царството на Исус, обясни папата, сме призвани да се борим срещу това изкушение, да спрем нашия поглед върху Него и винаги да ставаме по-верни.
 

 

„Колко много пъти, дори между нас, търсим удобството и увереността, предложена от света“, каза папата. 

 

„Колко много пъти се изкушаваме да се отдръпнем от Кръста. Властта и успеха изглеждат лесни примамки, които предлагат бърз начин за разпространяване на Евангелието, но които ни карат да забравим как действа Царството Божие“.
 

 

Изминалата година на милосърдието, напомни Светият отец, ни приканва да преоткрием същественото, да се върнем към това, което е най-важно.
 

 

Изоставяйки тези навици  ...
 

 

„Милостта, която ни води към сърцето на Евангелието, ни зове да отхвърлим навиците и практиките, които могат да се превърнат в препятствие пред служението на Божието царство; милостта ни призовава да се обърнем само към вечното и смирено царство на Исус и да не се поддаваме на несигурните знаци на силата и на променливите власти на всяка епоха “.
 

 

След това папата насочи вниманието си към крадеца, третата личност от Евангелието, който моли Исус да си спомни за него, кога дойде в царството си. Папата похвали Неговата вяра, като посочи: „Той не остава затворен в себе си, в своите грехове и проблеми – той се обръща към Исус и изживява Божията милост: „Днес ще бъдеш с мен в Рая“, (ст. 43) – а ние сме призвани да сторим същото.“
 

 

Спирайки се на този момент, папата призова всички присъстващи да измолят благодатта „никога да не затваряме вратите на помирението и прошката, да познаем как да отидем отвъд злото и различията и да открием всеки възможен път към надеждата“, да осъзнаем, че „както Бог вярва в нас, безкрайно и отвъд всякакви заслуги, които можем да имаме, така и ние сме призвани да вдъхнем надежда и да дадем възможност на другите“.
 

 

Сърцето на Христос остава открито, дори и когато Светата врата е затворена
 

 

„Защото дори и ако Светата врата е затворена, истинската врата на милосърдието, която е сърцето на Христос, винаги остава широко отворена за нас. От наранената  страна на Възкръсналия до самия край на времената се излива милосърдие, утеха и надежда“.
 

 

Папа Франциск завърши, напомняйки на всички да се уповават всеки ден на Мария, Майката на Милосърдието, „защото всяка ситуация, в която попадаме, всяка молитва, която изричаме, когато е обърната към Неговите милостиви очи, ще бъде удовлетворена“.
 

 

Източник: www.zenit.org