Католическа Църква

УСТАВ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

I. СЪЩНОСТ, УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 1. Католическата Църква в Република България е съвкупността от християни с католическо вероизповедание, с римски и източен обреди, духовенство и миряни, които са граждани на Република България или независимо, че не са българи, живеят постоянно на територията на Република България.   
Чл. 2. Католическата Църква в Република България е неразделна част от Всеобщата Католическа Църква, чийто върховен Пастир е Негово Светейшество Папата, Епископ на Рим.
Чл. 3. Църквата с римски обред е организирана според нормите на Кодекса на Каноническото право за Западната Църква, а тази с източен обред според Кодекса на каноните на Източните църкви.
Чл. 4. Католическата Църква в Република България е юридическо лице със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. Люлин планина” № 5.
Чл. 5. /1/ Върховният орган на управление на Католическата Църква в Република България е Епископската Конференция. В нея участват всички деиствуващи Епископи, назначени от Папата в съответствие с правото, присъщо на Църквата, към която принадлежат. Те са по право членове на Епископската Конференция и избират помежду си с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от всички членове Председател на Конференцията и негов заместник за срок от три години. Председателят и неговият заместник могат да бъдат преизбирани без ограничения. След изтичане на мандата им, Председателят и заместника му изпълняват функциите си до новия избор. Епископската Конференция се представлява от Председателя. Епископската конференция назначава секретар.
/2/ В случай на обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по време на мандата, за който е избран (болест, смърт или други екстремни обстоятелства), функциите на Председателя се поемат от неговия заместник до свикването на Епископската Конференция, която да избере нов Председател.
/3/ Епископската Конференция се свиква на едно или две редовни Общи събрания годишно от Председателя или неговия заместник като се изпраща писмена покана до всички членове най-малко 10 дни преди датата на заседанието. В поканата се посочват дневния ред, мястото, датата и часа на провеждането на заседанието. В случай на обективна невъзможност да присъстват, Епископите могат да изпратят свой писмено упълномощен свещеник с правото да гласува от тяхно име решенията на Конференцията.
/4/ Заседанията на Епископската Конференция се считат за редовни, ако на тях присъстват лично или чрез представители не по-малко от две трети от всички Епископи.
/5/ Всеки Епископ има право на един глас.
/6/ Решенията на Епископската Конференция се приемат ако за тях са гласували 2/3 от присъстващите Епископи или техните представители и имат сила за цялата Католическа Църква в Република България.
Чл. 6. Епископската конференция следи и насочва живота в Църквата, както и на Църквата в страната по въпроси, които засягат учението във вярата и морала, социалната дейност, комуникационните средства, просветната дейност, проблемите на миграцията, отношенията с другите религиозни общности и други дейности, които са и присъщи.
Чл. 7. За заседанията се водят протоколи, които се подписват от Председателя и секретаря.

II. СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 8. Католическата Църква в Република България се състои от три епархии. Те се разпростират върху територията на България в международно признатите и граници и са юридически лица, както следва:
1/ Епархия за католиците от източен обред, които се намират на територията на Република България с наименование “Католическа Апостолическа Екзархия, представлявана и управлявана от Апостолически Екзарх - Епископ, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Люлин планина” № 5;   
2/ Епархия за католиците от римски обред от Северна България с наименование “Никополска Епархия”, представлявана и управлявана от Епископ, със седалище адрес на управление: град Русе, ул. “Братя Симеонови № 26А
3/ Епархия за католиците от римски обред от Южна България с наименование “Софийско-Пловдивска Епархия”, представлявана и управлявана от Епископ, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. н. Мария Луиза” № 3.
Чл. 9. Само Върховният Пастир има правото да създава нови епархии, да променя или закрива съществуващите, за което Епископската конференция информира Софийски градски съд.

ЕПИСКОПИ

Чл. 10. Всяка от трите епархии се управлява и представлява от съответния Епископ. Той е отговорен за всички въпроси, отнасящи се до поверената му Епархия.
Чл. 11. Епископът потвърждава, от името на централното ръководство на Католическата Църква-Епископската Конференция, назначението на лицето, което представлява местното поделение в неговата Епархия, като издава съответното удостоверение по параграф 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията.
Чл. 12. Епископът организира и координира различните пасторални дейности в границите на своята Епархия. Епископът отговаря за формирането и обучението на епархийните свещеници и следи отблизо формирането и обучението на монасите, монахините и миряните. Той покровителствува развитието на свещеническите и монашеските призвания.

СЪТРУДНИЦИ НА ЕПИСКОПИТЕ

Чл. 13. Като помощници в ръководството на съответните епархии Епископите назначават Генерални Викарии, Епископални Викарии. Протосингели и други техни сътрудници. За всяка епархия Епископът създава Презвитериален Съвет и Пасторален Съвет, както и други съвещателни органи, в съответствие с нормите на каноническото право.

ЕНОРИИ И ЕНОРИЙСКИ СВЕЩЕНИЦИ

Чл. 14. За осъществяване на пасторалната дейност, територията на всяка епархия е разделена на енории.
Чл. 15. Енориите могат да бъдат и юридически лица по решение на съответния Епископ и с утвърден от него Устав.
Чл. 16. Енория е определена съвкупност от вярващи върху една ограничена територия, поверена на един свещеник, назначен от Епископа на съответната Епархия и подчинен на него.
Чл. 17. Енорията се учредява, прекратява и променя от Епархийния Епископ чрез съответен декрет, който определя нейните граници.
Чл. 18. В специални случаи, когато дадена общност не може да бъде конституирана като енория, Епархийният Епископ може да повери грижите за нея на един дякон или на един мирянин, в границите на действащите канонически норми.
Чл. 19. Енорийският свещеник осъществява пасторалното и административно ръководство на енорията като има следните права и задължения:
- отслужва тайнствата;
-грижи се за християнското възпитание и религиозното обучение на вярващите и на новопокръстените, както и за религиозното и морално възпитание на младежта;
- духовно подпомага болните и възрастните енориаши;
- организира чествуването на религиозните обреди, организира шествия, поклонничества и други пътувания с духовна цел;
- управлява имуществото на енорията и носи имуществена отговорност за него. В края на всяка календарна година представя финансов отчет на Епархийния Епископ.
- разпорежда се с финансовите средства и движимото имущество на енорията, като се има предвид, че за сделки с моторни превозни средства, с предмети, които са произведения на изкуството и литературата или с предмети, изработени с благородни метали, както и за предмети и вещи свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди, се изисква писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
- придобива и се разпорежда с недвижими имоти (покупко-продажба, дарение, замяна и др.), което се осъществява само след писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
- попълва енорийските регистри за Кръщения, за Миропомазания, за Бракосъчетания, за починали, които се представят всяка календарна година на Епархийния Епископ за заверка.
Чл. 20. Енорийският свещеник представлява енорията с правата да подписва всякакви документи от името на енорията според разпоредбите на този устав и в съответствие с нормите на каноническото право.
Чл. 21. В случай на необходимост, Епархийният Епископ може да назначи други свещеници като помощници на Енорийския свещеник.

ЦЪРКОВНИ ИНСТИТУЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

А. МОНАШЕСКИ ИНСТИТУТИ

Чл. 22. Монашески институти са всички форми на богопосветен живот. Те могат да бъдат и юридически лица по решение на Епископа под чиято юрисдикция са.
Чл. 23. Монашеството е установено в Църквата за изпълнение на Евангелските съвети, завещани от Христос, за постигане на по-голямо християнско съвършенство, изразено в обетите: послушание, бедност и целомъдрие.
Чл. 24. При изпълнение на тяхната мисия, монашеските институти се напътстват от Епархийния Епископ в съответствие с нормите на Каноническото право и на другите документи на Светия Престол, както и с утвърдения им от църковната власт устав.
Чл. 25. Монашеските институти могат да бъдат мъжки и девически.
Чл. 26. Монашеските институти в Република България развиват своята дейност под надзора на съответния  Епархиен Епископ.
Чл. 27. Всеки монашески институт се ръководи от Предстоятел или Предстоятелка, подпомагани от техните Съвети.
Чл. 28. Постъпването на младежи и девойки за кандидати в монашеските институти става след пълнолетието им, а окончателното им приемане става след като навършат 21 години.
Чл. 29. Встъпването и напускането на монашеския живот става напълно свободно.
Чл. 30. /1/ Предстоятелите могат да не приемат в института кандидати, които не дават доказателства за монашеско звание.
/2/ При изключване на окончателно приетите монаси или монахини, Предстоятелите действат съгласно каноническото право и устава на института.
Чл. 31. /1/ Предстоятелите представляват института с правата да подписват всякакви документи от негово име според разпоредбите на този устав и в съответствие с нормите на каноническото право. Предстоятелите носят пълна отговорност за управлението на имуществото на института. В края на всяка календарна година те представят финансов отчет на Епархийния Епископ.
/2/ Предстоятелите имат следните права и задължения:
- да се разпореждат с финансовите средства и движимото имущество на института като се има предвид, че за сделки с моторни превозни средства, с предмети, които са произведения на изкуството и литературата или с предмети, изработени с благородни метали, както и за предмети и вещи свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди, се изисква писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
- да придобиват и се разпореждат с недвижими имоти (чрез покупко-продажба, дарение, замяна и др.), което се осъществява само след писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай.

Б. БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 32. /1/ Епископската конференция утвърждава с декрет Устава на националните благотворителни организации и тяхното централно ръководство.
/2/ Националните благотворителни организации, създадени като местни поделения на Католическата Църква в Република България са юридически лица. По отношение на разпореждането с недвижимото им имущество - то ще се осъществява само след писмено съгласие на Епископската конференция за всеки конкретен случай. .
/3/ При прекратяване на национална благотворителна организация, цялото й имущество преминава в собственост на Католическата Църква в Република България чрез Епископската конференция.
/4/ В рамките на Епархията, Епархийният Епископ може да създава и поддържа благотворителни организации като юридически лица. Това се осъществява като Епархийният Епископ с декрет утвърждава техния устав и ръководство. Разпореждането с недвижимото имущество, собственост на благотворителните организации ще се осъществява след писменото съгласие на Епархийния Епископ. При прекратяване на благотворителната организация цялото й имущество преминава в собственост на съответната Епархия.
/5/ Енорийските свещеници и предстоятелите на монашеските институти могат да създават и поддържат на своята територия клонове на епархийните благотворителни организации с писменото разрешение на съответния Епископ.

В. ОБРАЗОВАТЕЛНИ И КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ, СОЦИАЛНИ И ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 33. Епископската конференция на национално ниво може да създава образователни и културни институти, социални и лечебни заведения.
Чл. 34. Всеки Епископ в поверената му Епархия може да създава Семинарии или Новициати за обучението на църковния и монашески персонал, както и всякакви училища от различна степен и вид, културни и образователни институти, социални и лечебни заведения.
Чл. 35. Предстоятелите на Институтите за посветен живот могат да създават Семинарии и Новициати, училища и културни институти, социални и лечебни заведения с писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ.

III. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Чл. 36. Католическата Църква в Република България има право да набира средства, за да може да задоволи своите нужди /потребите на Богослужението, поддръжка на свещенослужители и служители, подпомагане на нуждаещите се и др./
Чл. 37. /1/ Средствата за издръжка на Католическата Църква в Република България и нейните поделения се осигуряват чрез: дарения на вярващите по време на различните обреди, дарения и завещания на движимо и недвижимо имущество от граждани, държавни и обществени институции, държавни органи и обществени фондове, включително и от чужбина, приходи от собствено движимо и недвижимо имущество.
/2/ Католическата Църква има право за своите нужди да произвежда и продава вещи, свързани с богослужебната й дейност, ритуали и обреди.
/3/ За осъществяване на собствените си пасторални цели, Епархиите в Република България могат също да развиват издателска и други дейности, съобразени с действащото българско законодателство.
Чл. 38. Католическата Църква в Република България, има право да придобива, да притежава, да владее, да управлява и да се разпорежда с движимите и недвижимите църковни имущества, съгласно църковните канони и законите в страната.
Чл. 39. /1/ Разпореждането с недвижими имоти и движимо имущество, собственост на цялата Католическа Църква в Република България, предназначени за нея или записани на нейно име, става с решение на Епископската Конференция и се осъществява от Председателя на Конференцията, а разпореждането с имотите, собственост на отделните епархии, енории, монашески или други църковни институти и организации, се осъществява от техните Предстоятели по предвидения в този устав ред.
/2/ Лицата, които встъпват в монашески живот могат предварително да се разпоредят по волята си и според гражданските закони с цялото си имущество. Имуществото, което тези лица притежават или придобият след полагане на вечните обети за монашески живот, принадлежи на съответния монашески институт.

IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 40. В своята дейност Католическата Църква в Република България спазва Конституцията, Закона за вероизповеданията и останалите закони на страната. Що се отнася до религиозната дейност на Църквата, то -тя се ръководи от нормите на каноническото право.

var vglnk = { api_url: '//api.viglink.com/api', key: 'a187ca0f52aa99eb8b5c172d5d93c05b' };