На 7 февруари 2026 г., в катедралата „Св. Лудвиг“ в Пловдив, от 11.00 ч. се отслужи тържествена света литургия по повод встъпването в длъжност на Н.В.Пр.монс. Румен Станев за епископ на Софийско‑Пловдивския диоцез на Католическата църква в България.

Публикуваме проповедта на монс. Румен от тържествената света литургия, първа като епископ на Софийско-Пловдивския диоцез.

***

Възлюбени братя и сестри,

С дълбоко вълнение и с признателно сърце ви приветствам всички в този благословен ден, в който по Божия воля и по решението на Църквата започвам своето служение като епископ на Софийско-Пловдивския диоцез.

Преди всичко отправям сърдечен поздрав и благодарност към Апостолическия Нунций в България, Монсиньор Лучано Суриани, който днес е сред нас като видим знак на нашето единство със Светия Отец Папа Лъв XIV и с Вселенската Църква.

С уважение и братска признателност приветствам Негово Високопреосвещенство кардинал Ладислав Немет и Монс. Роберт, който го придружава.

Както и на всички събратя епископи, които със своето присъствие свидетелстват за общението, което ни свързва в епископско служение.

Благодаря за подкрепата на епископите от България: Монс. Петко Вълов, Христо Пройков и Страхил Каваленов.

Сърдечни благодарности към Архиепископът на Букурещ Монс. Аурел Перка и на всички гости от Румъния. 

Благодаря на Монс. Киро Стоянов - Епископът на Скопие, който беше един от тримата, които ме ръкоположиха за епископ преди пет години в град София.

Приветствам и Монс. Мишел Аун от Ливан и всички присъстващи с Него християни маронити от Ливан.

С особена почит и синовна благодарност поздравявам Монс. Георги Йовчев. Неговото присъствие днес е за мен дълбоко вълнуващо и символично. Именно чрез неговото пастирско свидетелство, и именно в този храм, започнах да разпознавам Божия глас и Неговото призвание за моя живот. За неговия верен, търпелив и бащински пример изказвам искрената си благодарност.

С особена обич се обръщам към вас, скъпи свещеници – мои сътрудници, с които Господ ме призовава да споделям радостите, трудностите и надеждите на този диоцез. Още от първия ден желая ясно да заявя: епископът не върви сам. 

Той върви заедно със своите презвитери – като брат сред братя и като пастир, който служи, слуша и споделя отговорността.

Приветствам монасите и монахините, както и всички богопосветени жени и мъже, които чрез различните форми на посветен живот напомнят на Църквата и на света, че Бог е достатъчен и че любовта Му заслужава да бъде поставена в центъра на живота.

С признателност поздравявам представителите на другите религиозни общности, с които сме призвани да градим уважение, диалог и мир.

Изказвам благодарност и на гражданските власти – кметове, посланици, депутати и общественици, за тяхното присъствие и за желанието за сътрудничество в служба на общото благо.

От сърце благодаря на моето семейство, което през годините беше до мен – с тиха подкрепа, с молитва и с жертви, които често остават невидими, но са дълбоко вписани в пътя на моето призвание.

Благодаря на всички верни, приятели и на всички хора с добра воля, както и на всички, които по различен начин допринесоха този празник да стане възможен. Няма да изброявам поименно, за да не пропусна някого – но Бог познава всяко сърце и всяка жертва.

И преди всичко – благодаря на Бога, Който ме призова, подкрепя и води с благодати, далеч по-големи от моите сили.

Божият избор често остава неразбираем за човешката логика, понякога дори смущаващ, но винаги е изпълнен с безвъзмездна любов.

Писанието ни учи, че призванието не е награда за заслуги, а дар на милост.

Сам Господ ни казва:

„Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах“ (Йоан 15,16).

Тази истина ме изпълва днес с дълбоко смирение. Ако стоя пред вас като епископ, то не е защото съм достоен сам по себе си, а защото Господ е верен в Своите обещания и силен в нашата немощ.

Моят съзнателен християнски път започна на 17 ноември 1989 година, тук в този храм на празника на света Елисавета – ден, който и днес разпознавам като начало на един живот, постепенно оформян от Божията благодат, често чрез хора, събития и мълчание, в които сърцето се учеше да слуша.

(„Дай на Своя раб разумно сърце“)

Първото четиво ни представи младия цар Соломон, който не иска богатство, дълъг живот или победа над враговете си, а се осмелява да поиска най-необходимото:

„Дай на Своя раб разумно сърце“.

Това е и моята молитва днес.

Моля Господа да ми даде мъдро и слушащо сърце – сърце, което различава доброто от злото; сърце, което чува гласа на Бога и гласа на хората; сърце, което служи, а не властва.

(„Исус Христос, и то разпнат“)

Апостол Павел ни напомня, че истинската сила на Църквата не е в човешката мъдрост, а в Исус Христос, и то разпнатия.

Това важи с особена сила за пастирското служение: нашият авторитет не произтича от позицията, а от кръста, от готовността да носим тежестите на другите и да останем верни дори в немощта.

В светлината на днешното Евангелие – „като овци, които нямат пастир“ – желая ясно да споделя пастирската визия, с която поемам това служение.

На първо място, семейството трябва да бъде в центъра на нашата грижа. В свят, белязан от несигурност и разпадане на връзките, християнското семейство е призвано да бъде домашна църква – място на вяра, прошка, вярност и предаване на живота. Църквата е длъжна да бъде до семействата не със съд и изисквания, а с близост, придружаване и надежда.

Особено внимание желая да бъде отделено на младежите, които търсят смисъл, идентичност и посока. Те не са само бъдещето на Църквата – те са нейното настояще и заслужават доверие, пространство и свидетелство, а не страх.

С дълбоко уважение се обръщам и към възрастните хора – носители на памет, опит и мъдрост. Те не бива да се чувстват изоставени, а признати и обичани.

И накрая – но не на последно място – бедните, болните и всички нуждаещи се. В тях Христос ни очаква по особен начин. Грижата за тях не е допълнение към мисията на Църквата – тя е нейно сърце.

Скъпи братя и сестри, моля ви: молете се за мен.

Молете се да бъда, воден от Светия Дух, пастир според Божието сърце – близък, смирен и верен.

Поверявам своето служение на Пресветата Дева Мария, Майка на Църквата, и на светите покровители на нашия диоцез – свети Лудвиг и свети Йосиф, както и на света Елисавета, да ме закрилят и водят.

Нека заедно вървим напред – в единство, в надежда и в любов.

***

Снимки: Радио Аве Мария