Католическа Църква

МИАНМАР: СРЕЩА НА ПАПА ФРАНЦИСК С БУДИСТКИ МОНАСИ ОТ СЪВЕТА „САНГХА“

На 29 ноември 2017 г., в рамките на третия ден от посещението на папа Франциск в Мианмар, Св. Отец се срещна с будистките монаси от Държавния асоциация „Сангха Маха Найака“. Срещата се проведе в центъра Каба Айе, един от най-почитаните будистки храмове в  Югоизточна Азия. Там Св. Отец беше посрещнат от министъра по религиозните въпроси и културата Тхура У Аунг Ко. Създадена през 1980 г., асоциацията се състои от 47 членове, които представляват деветте основни будистки ордена в страната. В началото на срещата папата беше поздравен от президента на Асоциацията Бхаданта  Кумарабхивамаса, след което папа Франциск направи следното обръщение: 


 
 
„Много съм радостен да бъда сред вас. Благодаря на преподобния Бхаданта  Кумарабхивамаса, председател на Държавната асоциация „Сангха Маха Найака“, за неговите приветствени думи и за усилията му да организира тази среща днес. Поздравявам всички вас и благодаря специално за присъствието на Негово Превъзходителство Тхура У Аунг Ко, министър по религиозните въпроси и културата.


 
 
Срещата ни е възможност за подновяване и укрепване на връзките на приятелство и уважение между будисти и католици. Тя е възможност и съвместно да потвърдим нашето посвещение на мира, уважението към човешкото достойнство и справедливостта за всички. Не само в Мианмар, в целия свят хората се нуждаят от общото свидетелство на религиозните водачи. Защото, когато говорим в един глас в полза на вечните ценности на справедливостта, мира и фундаменталното достойнство на всеки човек, ние носим думи на надежда. Помагаме на будистите, католиците и на всички хора да се стремят към постигането на хармония в техните общности.


 
 
Във всяка епоха човечеството преживява несправедливости, мигове на конфликти и неравенство между народите. А в наши дни тези трудности изглеждат особено изострени. Въпреки че обществото е постигнало голям технологичен напредък, а хората по света имат ясно съзнание за своята обща хуманност и съдба, раните от конфликтите, бедността и потисничество остават все така дълбоки и причиняват нови разделения. Пред лицето на тези предизвикателства ние никога не трябва да мълчим. Въз основа на нашите духовни традиции ние знаем, че винаги има път напред, път към изцелението, взаимното разбирателство и уважението. Път, основан на състрадание и милосърдие.


 
 
Приветствам всички хора на Мианмар, които живеят в съответствие с религиозните традиции на будизма. Чрез учението на Буда и посветеното свидетелство на толкова много монаси и монахини, хората от тази страна са били възпитани в ценностите на търпението, толерантността и уважението към живота, както и в дух на внимание и дълбоко уважение към нашата природна среда. Както знаем, тези ценности са от съществено значение за пълноценното развитие на обществото, те са в основата на най-малката, но най-важна единица – семейството, и се разширяват чрез мрежата от връзки, които ни обединяват – вкоренени в културата, етноса и националността – в крайна сметка, в нашата обща човечност. Благодарение на автентичната култура на срещата, тези ценности могат да укрепят нашите общности и да донесат светлината в обществото. Голямото предизвикателство на днешния ден е да укрепим хората в техния стремеж да бъдат открити за трансцендентното. Да успеят да погледнат дълбоко навътре и да познаят себе си по такъв начин, че да разберат своята взаимна обвързаност с останалите хора. За да разберем всички, че не можем да живеем в изолация от другите. Ако искаме да бъдем единни, каквато е нашата цел, трябва да надмогнем всички форми на неразбирателство, нетолерантност, предразсъдъци и омраза. Как можем да постигнем това? Водач могат да ни бъдат думите на Буда: „Нека човек преодолее гнева с любов, а злото – с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата – с истина“ (Дхамапада, XVII, 223). Сходни чувства са изразени в една молитва, приписвана на св. Франциск от Асизи. „Господи, превърни ме в оръдие на Твоя мир. Където има омраза, нека сея любов. Където има рана, нека нося опрощение ... Където има тъмнина, нека нося светлина, а където има тъга – радост“.


 
 
Нека тази мъдрост продължи да вдъхновява всички усилия за насърчаване на търпението и разбирателството, да излекува раните от конфликтите, които през годините са разделяли хората от различните култури, етноси и религиозни убеждения. Подобни усилия не са отговорност само на религиозните водачи, нито са от компетенциите само на държавните власти. Напротив, цялото общество, всички членове на общността, трябва да бъдат участници в усилията за преодоляване на конфликтите и несправедливостта. Държавните и религиозни власти са натоварени с конкретната отговорност да дадат възможност всеки глас да бъде чут, за да могат предизвикателствата и нуждите на всеки да бъдат осъзнати и разрешени в духа на справедливост и взаимна солидарност. В това отношение приветствам дейността на Мирната конференция „Панглонг“ и се надявам всички, които ръководят нейната дейност да продължават да полагат усилия за пълноценното участие на всички, които живеят в Мианмар. Това със сигурност ще подпомогне делото по напредъка на мира, сигурността и благоденствието за всички. 
Но за да могат тези усилия да донесат трайни плодове, ще бъде необходимо по-голямо сътрудничество между религиозните водачи. Бих искал да ви уверя, че в това отношение Католическата църква е партньор, изпълнен с добри намерения.  Възможностите за среща и диалог между религиозните водачи са се превърнали във важен елемент от процеса на постигане на мир и справедливост в Мианмар. Знам, че през април тази година Католическата епископска конференция организира двудневна среща за мир, в която взеха участие водачите на различни религиозни общности, както и посланици и представители на неправителствени организации. Подобни срещи са от съществена важност ако искаме да задълбочим взаимното разбирателство помежду си, както и съзнанието за взаимната ни обвързаност и обща съдба. Автентичната справедливост и трайният мир могат да бъдат постигнати, само когато те са достъпни за всички. 


 
 
Скъпи приятели, нека будистите и католиците заедно да следват този път на изцеление и да работят заедно за доброто на всички, които живеят в тази страна. В християнските книги е описано как апостол Павел призовава своите слушатели да се радват с тези, които се радват, и да плачат с ония, които плачат (виж Рим. 12:15) и смирено да понасят един другиму теготите (виж Гал. 6:2). От името на моите католически братя и сестри изказвам нашата готовност да продължим да вървим заедно с вас по този път, за да посеем заедно семената на мира и изцелението, на състраданието и надеждата в тази страна.


 
 
Източник: www.zenit.org