Католическа Църква

ПРИНЦИПИ НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА В КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА

Католическата църква учи, че Религиозната свобода се основава върху достойнството на личността(1), а човешката личност е и трябва да бъде начало, субект и цел на всички обществени институции(2).

Някои общества, като семейството и държавата, съответстват по-непосредствено на човешката природа. Най-важното сред нещата, които се отнасят до благото на Църквата е Църквата да се радва на такава свобода на действие, каквато изисква грижата за спасението на хората(3).

Ако поради своеобразните обстоятелства в юридическото устройство на едно общество дадени религиозни общности са придобили специално гражданско признание е необходимо да бъде признато и зачитано равно право на религиозна свобода във всички аспекти на всички граждани и религиозни общности, като гражданската власт трябва да бди за това юридическо равенство на всички граждани. 

Очевидно е, че народите от ден на ден все повече се обединяват, че се установяват все по-тесни взаимоотношения между хора с различна култура и религия и че у всеки човек расте съзнанието за собствената отговорност. Така  че, за да се установят и укрепят мирните взаимоотношения и съгласието в обществото, се налага религиозната свобода да бъде защитена навсякъде от ефективна юридическа закрила и да бъдат съблюдавани върховните права и задължения на хората свободно да водят религиозен живот в обществото(4).

Много силна намеса от страна на държавата може да заплаши свободата и личните инициативи. Църковното учение е изработило принципа на спомоществователство (субсидиарност). Според него „развитото общество не трябва да се меси в живота на слабо развитото общество, лишавайки го от неговите права, но то трябва да по-скоро да го подкрепя в случай на нужда  и да му помогне да координира своята дейност с тази на другите социални елементи на обществото с цел общото благо“(5). Принципът на спомоществователство се противопоставя на всички форми на колективизъм. Той уточнява границите на намеса на държавата. Той цели да установи хармония в отношенията между индивидите и обществата. Според принципа на спомоществователството нито държавата, нито някоя по-голяма общност трябва да се намесва в инициативите и в отговорността на лицата и на междинните структури(6).

_________________

1.   Срв. Декларация за религиозната свобода (Dignitatis humanae), II, 9. Втори Ватикански събор (1962 г. - 1965 г.)
2.   Срв. Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят (Gaudium et spes), 25. Втори Ватикански събор (1962 г. - 1965 г.)
3.   Срв. Папа Лъв XIII, Litterae Officio sanctissimo 22.XII.1887 г.
4.   Срв. Декларация за религиозната свобода (Dignitatis humanae), II, 15. Втори Ватикански събор (1962 г. - 1965 г.)
5.   Срв. Св. Папа Йоан Павел II, Centesimus annus, 48; (1991 г).
6.   Срв. Катехизис на Католическата Църква, 1883-1885.