28 април 2025 г. 

/Публикуваме текста на български и на английски език/

 

 

Възлюбени,

 

Единени с толкова много верни и хора с добра воля от цял свят, се събираме тази вечер, за да благодарим на Бога за дара на живота на нашия възлюбен папа Франциск, който през последните дванадесет години, като епископ на Рим, приемник на св. Петър, принесе безрезервно себе си в служба на Евангелието, Църквата и човешкото семейство, особено на нашите най-малки и нуждаещи се братя и сестри. 

 

Подобно на своя Учител, Господ Исус, папа Франциск възлюби народа си докрай. Той си отиде от този свят на Светли понеделник, няколко часа след като благослови Града и света на Великден и направи последна обиколка сред хората на площад „Свети Петър“, проявявайки, дори и в немощта си, онази близост, която е особено характерна за неговото Петрово служение. Можем да видим замисъла на Божието провидение във факта, че папа Франциск ни напусна в това пасхално време, защото не преставаше да ни напомня колко е важно да преоткрием и да живеем радостта от Евангелието, която е пасхалната радост, радостта от победата на Хрис-тос над греха и смъртта. 

 

Точно както Възкръсналият Христос провъзгласява „Мир вам“ при първата Си среща с учениците в горницата в нощта на Великден, така и папа Франциск страстно провъзгласява и настойчиво насърчава ценността на мира. Пред лицето на това, което смяташе за трета световна война, водена на части, папа Франциск, по-добно на своя покровител св. Франциск от Асизи, се стремеше по всякакъв начин да бъде инструмент на мира. Примерите са твърде много, за да ги изброяваме, но можем да си припомним пророческия му жест, когато целуна нозете на съперничещите си лидери в Южен Судан, както и многобройните му призиви да не забравяме хората, засегнати от войните в Сирия, Демократична република Конго, Судан, Мианмар. Освен това, призивите му за мир в Украйна и в Светите земи бяха почти ежедневни. 

 

Непрекъснато се молеше за прекратяване на агресията, насилието и разрушенията в Украйна и винаги беше близо до католическата енория в Газа, като се обаждаше на енорийския свещеник почти всеки ден, без да се отказва от вярата си в помирението и трайния мир между народите на Израел и Палестина. Да, папа Франциск, подобно на Българския папа Йоан XXIII преди него, беше папа на мира, разобличавайки абсурдността на войната и безсмислието на нова надпревара във въоръжаването, убеден, че насилието поражда само насилие и че единственият валиден път към мира е срещата между хората чрез истинско социално приятелство и искрен диалог. 

 

Това всъщност е друга основна тема на неговия понтификат - важността на диалога между народите, вкоренен в убеждението, че всички ние сме братя в едно човешко семейство, създадено и обикнато от един и същ небесен Отец. Папа Франциск насърчава диалога в Църквата, упътвайки я по синодален път, приканвайки целия Божи народ да върви и да води диалог заедно, като поклонници на надеждата, въплъщавайки Църквата за todos, todos, todos. Той насърчаваше диалога между христи-яните, вярвайки, че желанието на Исус всички да бъдат едно преминава през срещите и приятелствата между членовете на Църквите и църковните общности, което, обръщайки се към Светия синод на Българската православна църква през 2019 г., той определи като икуменизъм на кръвта, на мисията и бедните. 

 

Папа Франциск желаеше диалог не само с християните, но и с хората от други религии, както е посочено в документа от Абу Даби за човешкото братство, който той цитира в приветствието си към властите, гражданското общество и дипломатическия корпус в началото на посещението си в София: Потвърждавам пред вас твърдото убеждение, че истинското учение на религиите ни приканва да останем закотвени към ценностите на мира; да отстояваме ценностите на взаимното опознаване, човешкото братство и общото съжителство. Накратко, папа Франциск беше човек, който дълбоко вярваше, че диалогът между религиите, културите, народите и нациите е основният елемент в изграждането на мира. 

 

Когато се сбогуваме с този обичен Свети отец, най-добрият начин да го почетем е да подновим ангажимента си да служим на каузата на Евангелието, каузата на мира и каузата на диалога, както правеше той. От нас зависи да продължим това важно дело. Както самият той казва в обръщението си към католическата общност в Раковски: Нека не забравяме, че най-прекрасните страници от живота на Църквата са написани, когато се е упътил творчески Божият народ, за да се опита да претвори Божията любов във всеки момент от историята, с предизвикателствата, които постепенно са се срещали... Хубаво е да знаете, че можете да разчитате на изживяна велика история, но още по-хубаво е да осъзнаете, че на вас е дадено да напишете това, което предстои. Тези страници още не са написани. Вие трябва да ги напишете. Бъдещето е във вашите ръце, вие трябва да напишете книгата на бъдещето. 

 

Възлюбени, нека благодарим на Бога за папа Франциск, за неговия живот и служение, за всичко прекрасно, което е написал в книгата на историята на Църквата, и нека се молим за вечния покой на душата му, та Възкръсналият Господ да дари Своята милост на този папа, който ни научи, че името на Бог е Милосърдие. Да се молим Господ да го посрещне с думите от Евангелието: Хубаво, добри и верни рабе! Влез в радостта на господаря си. 

 

Поверявайки се на Пресвета Богородица, Майка на Църквата, нека се молим един за друг, за да продължим мисията си да пишем страниците на книгата на бъдещето с думи на любов, мир и надежда. 

Амин.

 

+ Лучано Суриани

Апостолически нунций в България

 

 

Homily – Holy Mass for the repose of the soul of Pope Francis – 28 April 2025

 

United with so many of the faithful and people of good will around the world we gather this evening to give thanks to God for the gift of the life our beloved Pope Francis, who for the last twelve years, as bishop of Rome, the successor of St. Peter, offered himself unreservedly in service of the Gospel, of the Church, of the human family, especially the least and most in need of our brothers and sisters.

 

Like his Master, the Lord Jesus, Pope Francis loved his people to the end. He de-parted from this world on Easter Monday, only hours after having blessed the city and the world, on Easter Sunday, and having made one last trip through the crowds in St. Peter’s Square, manifesting, even in his fragility, that closeness that particularly characterized his Petrine ministry. We can see the providence of God in the fact that Pope Francis left us in this Easter season, for he never ceased reminding us of the importance of rediscovering and living the joy of the Gospel, which is the joy of Easter, of Christ’s victory over sin and death.

 

Just like the Risen Christ who proclaimed “Peace be with you” in his first encounter with his disciples in the Upper Room on Easter night, so Pope Francis announced with pas-sion and promoted with insistence the preciousness of peace. In the face of what he saw as a third world war being fought piecemeal, Pope Francis, like his patron St. Francis of Assisi, sought, in every way, to be an instrument of peace. The examples are too many to be named, but we can recall his prophetic gesture, when he kissed the feet of the rival leaders of South Sudan, as well as his numerous appeals to forget not the people afflicted by the wars in Syria, the Democratic Republic of Congo, Sudan, Myanmar. And of course, his pleas for peace in Ukraine and in the Holy Land have been almost daily. 

 

He prayed unceasingly for the end of the aggression, violence and destruction in Ukraine, and he was always close to the catholic parish in Gaza, calling the parish priest nearly every day, without ever ceasing to believe in a reconciliation and a lasting peace be-tween the people of Israel and that of Palestine. Yes, Pope Francis, like the Bulgarian Pope, John XXIII, before him, was a Pope for peace, denouncing the absurdity of war, the sense-lessness of a new global arms race, convinced that violence only begets violence, and that the only valid path to peace is the encounter between persons, through true social friendship and through sincere dialogue. 

 

This is, in fact, another great theme of his pontificate, the importance of dialogue among peoples, rooted in the conviction that we are brothers all, in one human family, cre-ated and loved by the same heavenly Father. Pope Francis promoted dialogue in the Church, launching her on a synodal path, inviting the whole people of God to walk and talk together, as pilgrims of hope, embodying a Church for “todos, todos, todos”. He pro-moted dialogue between Christians, believing that Jesus’ desire for all to be one, passes through encounters and friendships between members of different Churches and ecclesial communities, what he, addressing the Holy Synod of the Bulgarian Church in 2019, de-scribed as “the ecumenism of blood, of mission, and of the poor”. 

 

Pope Francis desired not only dialogue with Christians, but also that with persons of other religions, as enunciated in the Abu Dhabi document on human fraternity, which he mentioned in his greetings to the Authorities, Civil Society, and the Diplomatic Corps, at the start of his visit to Sofia: “I reaffirm with you the firm conviction that authentic teach-ings of religions invite us to remain rooted in the values of peace; to defend the values of mutual understanding, human fraternity and harmonious coexistence”. In sum, Pope Francis was a man who believed profoundly that dialogue between religions, cultures, peo-ples, and nations was the essential element to constructing peace. 

 

As we take our leave of this beloved Holy Father, the greatest way to honor him is to renew our commitment to serve the cause of the Gospel, the cause of peace, the cause of di-alogue as he did. It falls to us to carry on this important work. As he himself said, in his dis-course to the catholic community in Rakovski: “Let us not forget that the most beautiful pages in the history of the Church are those written when the People of God creatively set out to translate the love of God in every moment of history, with the challenges that arose along the way…it is beautiful to know that you can count on a great history already lived, but it is even more wonderful to realize that to you it has been given to write that which is still to come. These pages have not yet been written. You must write them! The future is in your hands; the book of the future must be written by you!” 

 

Dear all, we give thanks to God for Pope Francis, for his life and for his ministry, for all the beautiful things that he wrote in the book of the history of the Church, and we pray for the eternal repose of his soul, that the risen Lord will grant his mercy to this Pope, who taught us that the name of God is Mercy. We pray that the Lord will welcome him with the words of the Gospel: “Well done, good and faithful servant, enter in to your master’s joy!”. 

 

Entrusting ourselves to Mary most Holy, Mother of the Church, we pray for each other, so that we may continue this mission to write the pages of the book of the future, with words of love, of peace, and of hope. Amen.