Сикстинската капела е несравнима атракция.

 

Тя не е просто произведение на изкуството, а свидетелство за връзката между човека и безкрайното; художниците от XV век, сводът и Страшният съд създават за всеки, който се озове в това величествено свещено пространство, магически момент. Човек веднага бива погълнат от мощта на библейския и евангелския разказ, от монументалните фигури, които сякаш предизвикват гравитацията, застинали в идеално пространство от светлина и цвят.

 

Това е символично място за нашата християнска вяра, визуална катехизация, която от 1492 г. насам е и мястото за избор на Римския папа.

 

Архитектура и художниците от XV век

„Голяма капела“ на апостолическия дворец – Сикстинската капела не е само Микеланджело – тя със сигурност е и Микеланджело, но много повече от него.

Достатъчно е да помислим за художниците от XV век: фреските, които се простират по страничните стени на Сикстинската капела, са изключително свидетелство за ренесансовото изкуство.

 

Проектът на капелата, поверен на тосканския архитект Бачо Понтели под надзора на Джованино де’ Долчи, „отговорника на строежа“, предвиждал изграждането на просторна правоъгълна зала с внушителни размери: 40,90 м дължина, 13,14 м ширина и 20,7 м височина, покрита с един голям нисък бъчвообразен свод.

 

Фреските, поръчани от богослова папа Сикст IV дела Ровере и изпълнени между 1481 и 1483 г., носят подписите на някои от най-великите майстори на епохата: Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Доменико Гирландайо, Лука Синьорели и други прочути художници от флорентинската и умбрийската школи на този толкова плодотворен век. 

Чрез своя неизмерим талант те създават визуален разказ, който възхвалява историята на спасението, преплитайки събитията от Стария Завет – с паната, изобразяващи живота на Мойсей – и тези от Новия Завет, с фрески, фокусирани върху живота на Христос.

 

Чрез хармоничен живописен език, богат на символични детайли и изключително повествователно богатство, фреските на Сикстинската капела не само възвеличават величието на библейския разказ, но и определят принципите на нова епоха в сакралното изкуство, в която връзката между човека и божественото се представя с безпрецедентна интензивност. Средната ивица така се превръща в „Библия в образи“, където всяка сцена, с нейните персонажи и пейзажи, приканва зрителя към размисъл и откривателство. Тук виждаме движещи се изображения, всяка една от тези пана е истински шедьовър.

 

Реставрацията на стените, завършена в последните години на XX век, върна нова светлина на тези творби, разкривайки пред очите ни блестящите цветове и техническото майсторство, които векове наред са били затъмнени от пластове прах и сажди от свещите.

 

Сводът

Микеланджело, с изключителен гений и визия, прекарва четири години, от 1508 до 1512 г., за да вдъхне живот на тази симфония от тела и движения. Неговите титанични фигури, оживени от безпрецедентна пластична сила, предават дълбока духовност, превръщайки всяка сцена в момент на дълбок размисъл върху човешката и божествената същност.

 

За кардиналите, събрани на конклав под този изрисуван свод, съзерцаването на тези изображения извиква духовната отговорност на техния вот.

 

Всеки детайл – от Сътворението на Адам до Разделянето на светлината от тъмнината – им напомня за върховния смисъл на тяхната мисия: да ръководят Църквата под егидата на божественото творение, със съзнанието за величието на възложената им задача.

 

Вероятно, за да изработи иконографската програма, Микеланджело е работил в сътрудничество с богослови от папския двор на Юлий II – францисканеца Марко Вигерио и викария на Августинския орден Егилио да Витербо, голям изследовател на неоплатоническите теории.

 

Девет сцени, взети от Битие, са изрисувани в централната част на свода – осем пана, от които пет са посветени на Сътворението и три на историите за Ной (Жертвоприношение, Опиване и Всемирния потоп).

 

Най-известната сцена е Сътворението на Адам, изобразяваща Бог Отец, който вдъхва живот на Адам. Тялото на първия човек е като на древно божество – мощно, но в същото време хармонично в позата си. Следват другите истории от Битие: Сътворението на Ева, Изкушението и Изгонването от Рая.

 

Можем да разкажем още за изображенията, за техниката на изпълнение – една отлична фреска, създадена почти в самота от Микеланджело – и за реставрациите, които са последвали само няколко години след изработването на свода.

 

Реставрацията „на века“, завършена през 1994 г. и ръководена майсторски от Лабораторията за реставрация на стенописи на Ватиканските музеи под ръководството на маестро Джанлуиджи Колалучи, върна на това произведение блясъка на оригиналните цветове, освобождавайки го от векове натрупани лакове, прах и тъмнина, които ни караха да гледаме фреските „като през опушено стъкло“. Благодарение на тази намеса днес можем да се възхищаваме на свода на Сикстинската капела така, както Микеланджело го е замислил: триумф на живот, светлина и божественост, който продължава да удивлява и вдъхновява всяко поколение посетители.

 

Страшният съд

От 1536 до 1541 г. Микеланджело се завръща в Сикстинската капела, за да изпълни друг колосален проект: Страшния съд.

Тази монументална композиция, която заема цялата стена зад олтара, изобразява драматичния момент на Второто пришествие на Христос, когато душите на мъртвите се събуждат за съд.

 

В центъра се извисява фигурата на Христос-съдия – могъщ и решителен – заобиколен от Дева Мария, светци и мъченици. Под него, в мощен вихър от тела, благословените се въздигат към Рая, докато осъдените са завлечени в Ада от демоните.

 

Тази сцена, вдъхновена от Данте и средновековните апокалиптични представи, разкрива трагичното и величественото в човешката съдба. Експресивните фигури на Микеланджело, извити в драматични пози, предават напрежението на последния съд и силата на божествената присъда.

 

Реставрацията на Страшния съд, завършена през 1994 г., разкри изключителната хроматична вибрация на творбата, чиято сила и красота векове наред са били притъпявани от замърсяванията и интервенциите на предишни възстановявания, включително добавените „свян“ платове през 1564 г.

 

Конклавът

 

Сикстинската капела не е само художествено съкровище; тя е сърцето на живота на Църквата.

 

От 1492 г. насам тук се събира конклавът – събранието на кардиналите, които избират папата.

 

Под величествения свод, заобиколени от свидетелствата на вярата, съхранявани в изображенията на Библията, кардиналите се изправят пред избора на Римския папа. Това е момент на дълбока молитва, размисъл и отговорност, при който всяка картина, всяка сцена от фреските сякаш напомня за тежестта на тяхната мисия.

 

Сикстинската капела е живо място – не музей, а свещено пространство, където изкуството и вярата се сливат, за да посрещнат миналото, настоящето и бъдещето на християнството.

 

/Изображения по изложението на диркетора на Ватиканските музеи г-жа Барбара Ята, могат да бъдат видени в прикачения файл/